273407

783247

Размер шрифта:
14 | 16 | 18 | 20 | 22 | 24

Ширина текста:
50% | 60% | 70% | 80% | 90% | 100%

Шрифт:

Цвет текста:
Установить
Цвет фона:
Установить

Сбросить настройки

ПРОЛОГ

Първа част
ПРОКЛЯТИЕТО

I
ЕДНА КРАЛИЦА, ЛИШЕНА ОТ ЛЮБОВ!
В пълната с жарава камина гореше цял дънер. През зеленикавите обрамчени с олово стъкла на големите прозорци се процеждаше оскъдна мартенска светлина. Върху висок дъбов стол, чието облегало завършваше с трите английски лъва¹, седеше кралица Изабел, подпряла с ръка брадичката си и загледана разсеяно в пламъка на огнището.

II
ЗАТВОРНИЦИТЕ ОТ ТАМПЛ
Стената беше варосана. В сводестото помещение, издълбано в подземието, започна да прониква мътна, жълтеникава светлина.

III
КРАЛСКИТЕ СНАХИ
Приятна миризма на брашно, топено масло и мед се носеше около сергията.

IV
ПАРИЖКАТА СВЕТА БОГОРОДИЦА БЕШЕ БЯЛА
Стрелците образуваха кордон, за да задържат тълпата пред черквата. По всички прозорци се трупаха любопитни глави.

V
МАРГЬОРИТ БУРГУНДСКА, КРАЛИЦА НАВАРСКА
През това време Филип д’Оне стигна в замъка Нел. Помолиха го да почака в чакалнята пред апартаментите на наварската кралица. Минутите сякаш нямаха край. Филип се питаше дали Маргьорит беше задържана от досадници, или чисто и просто изпитваше удоволствие да го кара да се топи. Тя си служеше с такива похвати. А може би, след като измине един час в разтакаване из стаята, сядане, ставане, ще му съобщят, че кралицата не приема. Той беснееше.

VI
КРАЛСКИЯТ СЪВЕТ
Комендантът на Париж дотича съвсем запъхтян при краля и го завари в добро настроение. Филип IV Хубави тъкмо се любуваше на три големи хрътки, които току-що бе получил заедно със следното писмо, писано несъмнено от ръката на италианец.

VII
КУЛАТА НА ЛЮБОВТА
Нощта настъпи. Тих ветрец понесе дъх на влажна земя, на тиня, на плъзнала мъзга и подгони големи черни облаци по беззвездното небе.

VIII
„ПРИЗОВАВАМ ПРЕД СЪДА ГОСПОДЕН…“
Дворцовата градина беше отделена от еврейския остров само с един тесен ръкав на реката. Кладата бяха издигнали така, че да гледа към кралската ложа във Водната кула.

IX
НОЩНИТЕ СКИТНИЦИ
Братята д’Оне излязоха от кулата Нел и нерешително затъпкаха из калта, взирайки се с недоумение в тъмнината.

Втора част
ПРИНЦЕСИТЕ — ПРЕЛЮБОДЕЙКИ

I
БАНКАТА ТОЛОМЕЙ!
Месер²³ Спинело Толомей си придаде вид на дълбоко замислен, после, като сниши глас, сякаш се боеше някой да не подслушва, каза:

II
НА ПЪТ ЗА ЛОНДОН
Някои хора постоянно мечтаят за пътувания и за приключения, за да минат в очите на другите, а и в собствените си очи за герои. После, когато са вече на път и се озоват пред някаква опасност, си казват: „Кой дявол ме караше да се завирам там, където не ми е работа?“ Така стана и с младия Гучио Балиони. Винаги беше копнял да види морето, но сега, когато пътуваше по море, бе готов да плати скъпо, но да се намира другаде.

III
УЕСТМИНСТЪР
Месер Албизи беше висок, сух човек с продълговато мургаво лице, гъсти вежди и черни коси, които се подаваха изпод кепето му. Той посрещна госта със спокойна и господарска любезност. В своята тясна дреха от тъмносиньо кадифе, прав, с ръка върху писалищния си прибор, Албизи имаше вид на тоскански принц.

IV
ЗАДЪЛЖЕНИЕТО
Въпреки любезността на Албизи, който го покани да остане няколко дни, Гучио напусна Лондон още на следващия ден, доста недоволен от себе си. Всъщност беше изпълнил отлично мисията си и в това отношение заслужаваше всякаква похвала. Но не можеше да си прости, че той, свободният гражданин на Сиена, а като такъв се смяташе равен на всеки благородник по света, беше се смутил до такава степен в присъствието на една кралска особа. Защото, колкото и да се мъчеше, не можеше да скрие от себе си, че си беше глътнал езика, когато се бе озовал пред английската кралица, която не го удостои дори с усмивка. „Ами че и тя е жена като всяка друга най-сетне! Какво толкова се бях разтреперан!“ — повтаряше си той с досада, но си го казваше, когато беше вече далеч от Уестминстър.

V
ПЪТЯТ ЗА НОФЛ
Събуди го една ръка, която се докосна леко до рамото му. Тъкмо щеше да улови тая ръка и да я притисне до лицето си… когато отвори очи и видя надвесени над него буйните гърди и усмихнатото лице на господарката Елиабел.

VI
ПЪТЯТ ЗА КЛЕРМОН
Двадесет дни по-късно малкото градче Клермон на река Оаза се изпълни със съвсем необичайно оживление. От градските порти до кралския замък, от черквата до комендатството, навсякъде гъмжеше от народ. По улиците и по кръчмите хората се блъскаха с весел глъч, а по прозорците се развяваха флагове. Защото глашатаите бяха оповестили рано сутринта, че монсеньор дьо Поатие, вторият кралски син, и чичо му, монсеньор дьо Валоа, идват да посрещнат от името на краля своята сестра и племенница, кралица Изабел Английска.

VII
КАКЪВТО БАЩАТА, ТАКАВА И ДЪЩЕРЯТА
Сребърен светилник, емайрилан в черно, с дебела свещ в средата и кръг от по-малки около нея, осветяваше на масата свитък пергаменти, които кралят току-що беше прегледал. Зад прозорците паркът се губеше в дрезгавината. Обърнала лице към прозореца, Изабел гледаше как дърветата едно по едно чезнат в нощта.

VIII
MAO БУРГУНДСКА
Към средата на същата нощ двама конници от ескорта на кралица Изабел потеглиха от замъка Мобюисон. Това бяха Робер д’Артоа и неговият прислужник Лорме — едновременно слуга, доверено лице, другар на път и в бой и верен изпълнител на всякакви поръчения.

IX
КРАЛСКА КРЪВ
Дневната светлина бавно проникваше в ниския дълъг зимник на замъка в Понтоаз, където Ногаре разпитваше двамата братя д’Оне. Пропя петел, след него други, ято врабчета прелетя край самите отдушници, отворени за проветряване. Един запален факел пращеше на стената и смесваше острата си миризма с миризмата на изтезаваните тела.

X
ПРИСЪДАТА
Докато пътуваше в носилката си от Париж за Понтоаз, графиня Мао търсеше подходящи доводи за смекчаване на кралския гняв, но не успяваше да съсредоточи мислите си. Прекалено много мисли, прекалено много страхове, прекалено много гняв я изпълваха срещу безумието на дъщерите и, срещу глупостта на мъжете им, срещу непредпазливостта на любовниците, срещу всички, които от лекомислие, заслепление или от жажда за чувствени наслади застрашаваха нейното изградено с труд могъщество. Какво ще стане с Мао, майката на изгонени принцеси? Тя беше твърдо решила да очерни колкото може повече наварската кралица и върху нея да стовари цялата вина. Маргьорит не беше нейна дъщеря. За собствените си деца Мао ще твърди, че са се увлекли, че са имали лош пример…

XI
НАКАЗАНИЕТО
Зората настъпваше бавно за онези, които бяха прекарали нощта без сън, без надежда и без забрава. Легнали един до друг върху купчина слама в една килия на комендантството в Понтоаз, братята д’Оне очакваха смъртта. По заповед на пазителя на печата те бяха получили медицинска помощ, така че раните им вече не кървяха, сърцата им биеха по-равномерно и в премазаната им плът се беше възвърнала малко силица, колкото да могат по-добре да изпитат мъченията, на които бяха обречени.

XII
ПРАТЕНИКЪТ ВЪВ ВЕЧЕРНИЯ ЗДРАЧ
И все пак, докато кръвта на братята д’Оне съхнеше по жълтата пръст на площада в Мартроа и кучетата душеха и ръмжаха, Мобюисон бавно се съвземаше от драмата.

Трета част
ПРЪСТ БОЖИ

I
УЛИЦА БУРДОНЕ
Само за една седмица парижани създадоха около присъдата на принцесите-прелюбодейки цяла легенда за разврат и жестокост. Плъзнаха улични измислици и дюкянджийски самохвалства: един твърдеше, че е научил истината направо от някакъв свой приятел, който продавал подправки в замъка Нел, друг пък имал братовчед в Понтоаз… Народното творческо въображение се въртеше най-вече около Маргьорит Бургундска и й отреждаше особено чудновата роля. Приписваха на Наварската кралица не един любовник, а десет, петдесет, всяка вечер различен… Разказваха куп небивалици и с малко боязливо страхопочитание сочеха кулата Нел, която сега денонощно се охраняваше, с цел да се отстранят любопитните. Защото историята не беше приключена. Няколко трупа бяха извадени от реката в околността. Говореше се, че наследникът на престола се затворил в своя замък и изтезавал слугите, за да узнае от тях подробности за разгулния живот на жена си, и после хвърлял телата им в Сена.

II
СЪДЪТ НА СЕНКИТЕ
Всяка нощ месир дьо Ногаре, рицар, легист и пазител на печата, работеше до късно в кабинета си, както бе правил това цял живот. И всяка сутрин графиня д’Артоа узнаваше, че нейният враг видимо се радва на отлично здраве и с папки под мишница бодро крачи към кралския дворец. Тогава графинята отправяше тежък поглед кьм придворната си дама.

III
ДОКУМЕНТИТЕ НА ЕДНО ЦАРУВАНЕ
Един час след като Ногаре предаде богу дух, месир Ален дьо Парей, придружен от кралския секретар Майяр, дойде да изземе всички документи, книжа и преписки, намиращи се в жилището на пазителя на печата.

IV
ЛЯТОТО НА КРАЛЯ
След смъртта на Ногаре Филип Хубави сякаш замина за някъде, където никой не можеше да го последва. Пролетта затопляше земята и къщите. Париж се съживяваше от слънцето, но кралят беше като изгнаник в зимата на своята душа. Пророчеството на великия магистър не излизаше от ума му.

V
ПАРИ И ВЛАСТ
Една вечер към средата на октомври тридесетина мъже се съвещаваха при затворени врата у месир Спинело Толомей. Най-младият, Гучио Балиони, племенник на банкера, беше на осемнадесет години, а най-старият — на седемдесет и пет. Това беше Боканегра, главен капитан на ломбардските сдружения. Колкото и различни да бяха по възраст и по вид, между всичките тези хора имаше странна прилика в държането, в подвижността на лицето и движенията, в начина на обличането.

VI
ТОЛОМЕЙ ПЕЧЕЛИ
Тази нощ Толомей почти не мигна. „Дали Марини е уведомил брат си? — питаше се той. — И дали архиепископът му е признал какво е оставил в мои ръце? Няма ли да избързат тази нощ да вземат подписа на краля, за да ме изпреварят, или да се наговорят да ме убият?“

VII
ТАЙНИТЕ НА ГУЧИО
Креси, облян от пролетното слънце, със своите дървета, през чиито листа се процеждаше светлината, и със сребристия трепет на Молдра беше останал в паметта на Гучио като щастливо видение. Но когато през тази октомврийска утрин младият сиенец, който непрекъснато се озърташе да не би по петите му да вървят стрелци, стигна до височините на Креси, за момент се усъмни, че е сбъркал пътя. Есента като че ли беше смалила замъка. „Толкова ли ниски бяха кулите? — питаше се Гучио. — И може ли за половин година паметта така да ми изневери?“ Дворът беше се превърнал в кална локва, където затъваха целите копита на коня му. „Тук поне изгледите да дойдат да ме търсят са нищожни.“ Хвърли юздите на слугата си и слезе.

VIII
СРЕЩАТА В ПОН-СЕНТ-МАКСАНС
На 4 ноември Филип Хубави трябваше да отиде на лов в гората на Пон-Сент-Максанс. Заедно с първия си шамбелан Юг дьо Бувил, секретаря си Майяр и неколцина приближени той нощува в замъка Клермон на две левги от уговореното място.

IX
ЕДНА ГОЛЯМА СЯНКА НАД КРАЛСТВОТО
В продължение на десетина дни кралят се луташе из душата си като заблуден пътник. Имаше моменти, когато, макар и да се уморяваше бързо, пак се заемаше с работата си, безпокоеше се за държавните дела, искаше да провери сметките, с властно нетърпение настояваше да му се дават за подпис всички писма и постановления. Никога не беше проявявал такава охота за подписване. После внезапно изпадаше в помрачение, рядко произнасяше думи, и то без връзка и без смисъл. Потъркваше челото си с отслабнала ръка, чиито пръсти трудно се прегьваха. В двора се говореше, че кралят не е на себе си. В действителност той започваше да се откъсва от света.

Информация за текста