Джелсомино строшава дъската, вкарва гол… и поправя играта
Пред съседите недей разказва ти, че гласът ти като гръм ехти
От тази глава нека всички узнаят, че котките лаят
Дзопино честно ни разкрива една история горчива
В прозореца Дзопино вглежда се наслуки и вижда Джакомоне да крие сто перуки
Джакомоне произнася реч несполучлива и Дзопино след това насила си отива
Дзопино най-безстрашно учи тука отново всички котки да мяукат
Бананито — известен художник в страната, своите четки захвърля и грабва камата
Заспи ли, Джелсомино започва да си пее и Домисол сред мрака открива го къде е
Тук Джелсомино пее в театъра и кралската перука я отнася вятъра
Ако един художник си знае занаята, рисунките му тръгват самички по земята
Дзопино вестника разгръща и попада на твърде неприятна изненада
Редно е в Страната на лъжата правдата за болест да се смята
Послушайте сега за патилата на най-доброто старче в страната
Дори във мрачната килия Бананито се готви да си хапне знаменито
Бананито до министър кралски се издига, но нещастна участ после го постига
Дзопино в края на главата
Залепва се отново на стената
За последен път да поздравим Бенвенуто, наш герой любим
Джелсомино истински запява след буря, бягане и врява
Изпява Джелсомино една юнашка песен, за Джакомоне става дори дворецът тесен
За да не попречи на играта, Джелсомино изравнява резултата
Информация за текста
