^
^
^
Кларк Артър — все книги автора
Научная фантастика
1Классическая проза
65
Макар и разделени от междузвездната бездна, жителите на Земята и Федерацията са подтиквани към сблъсък от взаимната си ревност и страх. Но все пак има надежда здравият разум да надделее над фантастичните оръжия…
Този роман на Артър Кларк е важен за ценителите на творчеството му и е особено интересен с възгледите на автора за бъдещето на човешкото общество. Още повече, ако тези възгледи се разглеждат във връзка с времето, когато е писан романът — няколко години след края на Втората световна война.Преводът е посредствен и явно е правен от руски. Позволих си да направя бегла редакция, за да отстраня това, което най-много боде очите. Според мене промените не нарушават авторските права на преводача и не променят неговата отговорност за качеството на превода.
За автора
Артър Кларк е роден в Англия през 1917 година и повече от половин век е посветил на научната фантастика. Учен, изследовател и писател, той съчетава в своите световноизвестни романи и разкази научността с дълбокия хуманизъм и миролюбив, фактите с поетичния полет на мисълта и фантазията. Автор е на повече от четиридесет произведения. На български език са преведени негови разкази и романите „Една одисея в космоса през 2001 година“, „Лунен прах“, „Среща с Рама“ и „Градът и звездите“.
На трийсет светлинни години разстояние и невидими за човешките очи, големите галактици търсят интелигентен живот във вселената. Мисията им е да унищожат всеки напреднал вид, чиято технология представлява заплаха за господството им. Уловили излъчванията на първия ядрен взрив, разтърсил една малка синя планета, големите галактици изпращат армада, която да елиминира войнствените парвенюта.
Годината е 2010.И сега, сто години след гибелта на някогашното чудо на цивилизацията „Титаник“, стремежът да се извадят отломките му от дъното на океана е неудържим.Този стремеж е в основата на „Призракът от големите плитчини“, едновременно социално-фантастична и реалистична книга, лишена, за щастие, от зашеметяващи технически подробности за нетърпеливо очаквания XXI век, изпълнена със спомени и препратки към нашето време. Така въпросът „Трябва ли наистина корабът да бъде изваден от морските дълбини?“ се превръща в морален проблем.Все пак Кларк избира „Титаник“ да остане на дъното на океана, който крие изненади и провали за специалните роботи, създадени за изваждане на отломките му. Едно…
… Когато човекът се научи да използува за космически полети ядрена енергия, тогава Слънчевата система ще почне да се „свива“, докато стане не много по-голяма от сегашната Земя. Пътуването до най-отдалечените от Земята планети вероятно ще трае не повече от една седмица, а полетите до Марс и Венера ще бъдат извършвани за няколко часа.Всичко това ще бъде постигнато през следващите сто години. На пръв поглед може да ни се струва, че тогава Слънчевата система ще се превърне в уютно „домашно“ кътче от Вселената, а планетните гиганти от рода на Сатурн и Юпитер ще заемат в нашите представи почти същото такова място, каквото днес заемат Африка и Азия…
Наричат го в един свят, в който насилието е достигнало размерите на епидемия. За пръв път е възможно едно устройство да обезврежда огнестрелните оръжия и бомбите. А това означава да се отнемат оръжията от ръцете на армии, диктатори и престъпници. Дали ще донесе мир? Или още по-голям хаос?
В дълбока древност цар Калидаса изгражда Фонтаните на Рая. Възможно ли е две хилядолетия по-късно човечеството да се възползва от неговото ексцентрично съоръжение, за да достигне звездите?