Аннотация:
Сър Пелъм Гренвил Удхаус (1881–1975) тъче своето писателско платно на фона на идилична предвоенна Англия (има се предвид Първата световна война) във висшето британско общество. Днес той е известен преди всичко с романите и разказите си за Джийвс, Търтеите, господин Мълинър и замъка Бландингс, но Удхаус се е изявявал активно и плодотворно като драматург (15 пиеси) и сценарист на музикални комедии (250 песни за 30 мюзикъла). Работил е с музиканти от ранга на Коул Портър и Гершуин. И все пак той остава в съзнанието ни като любим хуморист, обожаван от писатели като Ивлин Уо, Ръдиард Киплинг, Дъглас Адамс, Салман Рушди и Тери Пратчет. Книгите на Удхаус се препоръчват от психиатри като терапевтично средство за изваждане от депресия, но няма нужда да сме психически зле, за да им се радваме.
Понго Туисълтън се гърчи в ноктите на финансово затруднение, което не му е за първи път. А лорд Емсуърт е натоварил междувременно чичото на Понго — граф Фредерик Икнъм — с мисията да провали подъл съседски заговор да го лишат от любимата свиня — Императрицата на Бландингс. И така Понго и чичо му Фред цъфват неканени и предрешени в замъка, за да вършат своите дела. А по думите на чичо Фред „нещата, на които съм способен през пролетта, буквално нямат чет и брой“.
Чичо Фред през пролетта
|
