Аннотация:
Дейвид Лодж е роден през 1935 г. в Лондон. Средното си образование получава в католическо училище. През 1960 г. защитава магистърска степен по английска литература в Университетски колеж, Лондон (UCL). Непосредствено след това започва работа като университетски преподавател в Бърмингамския университет. Професор по английска литература от 1976 г. Години наред съчетава преподаване, научна работа в областта на литературната критика и писане на романи. Пенсионира се през 1987 г., за да се отдаде изцяло на литературна дейност. Публикувал е няколко научни труда и единадесет романа, последния, засега, през 2001 г. В момента е един от най-известните съвременни писатели на Великобритания, популярен не само в интелектуалните среди, но и сред широката читателска аудитория. Стилът му е смесица от реализъм и пародия на разнообразни литературни стилове. Дейвид Лодж е носител на една от най-престижните награди, давана за професионални постижения в различни области (но не за политика) — „Рицар на Британската империя“.„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.Р. Т.: За конкретна академична аудитория ли написахте „Малък свят“? Такава, която би могла да разпознае алюзиите в романите ви?Д. Л.: Аз пиша, за да предам определено послание, но не излагам цялата си стока на сергията. Не искам книгите ми да бъдат неразбираеми за хора, които са извън литературните кръгове. Не искам да отблъсна обикновения читател, който не е добре запознат с литературните източници. Затова например още в началото на „Малък свят“ посочвам аналогията между съвременните професори и средновековните рицари. Но по-нататък следва едно почти езотерично ниво на литературни алюзии, които не очаквам да бъдат разбрани от повече от няколко процента читатели. Въпреки че жизнено-важните за структурата елементи не са скрити, все пак ми е приятно да си мисля, че този роман не отдава пълния си смисъл още при първия прочит. Хубаво е да има камъни по пътя на читателя. Едни ще ги заобиколят, други ще се спънат и раздразнят, трети ще се вгледат внимателно и ще открият, че под тях са заровени съкровища.
|
